„За истината“ препубликува анализ на Еми Барух от „Дойче Веле„.

Първо им заличиха адресните регистрации, а сега им разрушиха и къщите. Така в България заличават роми, защото “ние тези хора не ги искаме!”. Не е лошо да се замислим наистина ли в България сме толерантни и състрадателни.

Да разрушиш къщата на някого, защото тя е извън стандартите за “нормално” живеене и да му предложиш да отиде в стая за временно настаняване два на два, без ток, без вода, без врати, където дори камерата на Националната телевизия, поканена да покаже колко добри са условията там, не успя да скрие мръсното петно върху един от дюшеците – това нормално ли е?

Кой определя тази норма, в която кметове на райони, както и жители на тези райони, застават с убедеността на носители на някакъв неопровержим морал, за да заявят “ние тези хора не ги искаме!”, “ние сме малка община и всички се познаваме”, “знаем как да протестираме и пак ще го направим”? Това заявиха кметовете на район “Кремиковци”, на район “Люлин”, на район “Красна поляна”.

Съседи с „онези“

А ние – зрителите, които сме удобно настанени в защитените квартали на “европейска” София, слушаме думите на поканените от репортерката “правилни хора”, които искрено, ама наистина искрено, се възмущават от хипотезата да бъдат съседи с “онези“. Колко души ще протестират срещу това нечовешко отношение на хора срещу хора?

В социалните мрежи се разля приливна вълна от възмущение срещу защитниците на изгонените. Добре е да се прочетат тези слова на отвращение към обитателите на “незаконното гето”, наречено още “катун от мумбайски тип”, които са обрисувани като крадци, насилници, мизерници, за да се замислим на какво отгоре претендираме да сме толерантни и състрадателни.

В този сценарий, в който полицията беше отишла с водно оръжие (за всеки случай), ние всички сме съучастници. Защото сюжетът тече от 2016 година. През 2016-та година Столична община издава заповед за премахване на незаконно изградени постройки на общинска земя. Оттогава са минали девет години. Време достатъчно, за да бъде намерен приемлив вариант за жителите, за да се предложи подходящо решение, съобразено с бита, семейните стереотипи и възможностите за социално вписване на хората от този район.

Как за 9 години никой не потърси решение

В продължение на девет години общинските власти не се погрижиха нито за средата в “махалата”, нито за хората, живеещи там. Нещо повече – през 2020 година, тогавашният кмет Йорданка Фандъкова заличава административния адрес на “махалата”, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството заличава повече от 700 ромски адресни регистрации. Никой не е имал възможност да реагира, защото заповед за това не е връчена на хората.

Така властите са допуснали жителите на “махалата” да останат без адресна регистрация. Много от тях в резултат от това – и без лични документи. Така хората са притиснати да плащат за фиктивна адресна регистрация. За това и броят на отчетените роми с адрес в “махалата” в момента вече е много по-нисък. Всъщност те вече са на служебен адрес – друга голяма тема, която предполага отделен коментар.

Към октомври 2024 г. Столична община разполага само с 55 резервни жилища – около 20 от тях са свободни, но са без електрическа и ВиК инсталация, без входна врата и дограма поради безстопанственост от страна на общински чиновници.

Районните и общински кметове и общинските съвети разполагат с правомощия да осигурят по-голям капацитет на резервния жилищен фонд, както и повече общински жилища с приемлив наем за нуждаещите се. По закон обаче резервните жилища не могат да се продават (чл. 48 от Закона за общинската собственост). Процедурата за картотекиране на общински жилища под наем е като сюжет за Кафка, обясняват юристи, които познават материята.

Неравен мач с предопределен изход

Принудителните изселвания на ромските общности са част от сенчестата страна на българската битност. Това, което се случва в момента в Захарна фабрика, обаче не е просто поредния рунд в неравен мач с предопределен край, а безпрецедентно нарушаване на разпореждане на Съда в Страсбург.

Разрушаването на постройките започна въпреки издадените от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) привременни мерки за това българските власти да се въздържат от събарянето на жилищата до второ нареждане.

Кметът на район Илинден Емил Бранчевски, който е бил уведомен за разпоредбата в петък, е пренебрегнал правната норма и съучаства в потъпкване на международното право съвместно с органите на МВР.

Адвокат Качаунова от БХК обръща внимание на факта, че привременните мерки могат да бъдат вдигнати само от ЕСПЧ – при това след като Съдът в Страсбург получи информация от България, че тези хора няма да бъдат оставени на улицата. Това трябва да стане до 9 май.

„Вечерта – под открито небе“

Ето какво коментира за Дойче Веле адвокат Диана Драгиева от Българския хелзинкски комитет, която представлява част от засегнатите семейства. „Вечерта на 11 април 2025 г. Европейският съд по правата на човека постанови привременна защита на три-, четири-, и седемгодишни деца, болни деца, възрастни в безпомощно състояние и увреждания, докато не се изяснят обстоятелствата по случая и възможностите им да получат поне временно дом другаде. Изпратих решението на кметовете на район „Илинден“ и на Столична община още на 13 април – неделя сутринта (ден преди обявената дата на събарянето). Изрично насочих кметовете към компетентния орган – Министерство на правосъдието, за повече указания. Не получих отговор на писмото си. Два дни по-късно, в 5 сутринта и в присъствие на жандармерия с водно оръдие, булдозерите изравниха със земята домовете на семействата пред очите на децата, заедно с личните им вещи. Хората показваха решението на Европейския съд по правата на човека на полицаите, цитираха съдържанието му на тел. 112, но без резултат. Вечерта ги посрещна под открито небе.“

Картината на хора, които събират своите парчета живот в бохчи и каруци напомня на бежанските кервани от военните години. Картина пред която политиците гнусливо извръщат очи.

Zaistinata.com