Симптомите на тревога обаче могат да станат извънредно мощни, когато всичко се успокои и човек остане самичък, изключително вечер изясняват експертите, написа Е-clinic “.

Хипотезата „ Мисли след среднощ “ е разказана през 2022 година и допуска, че когато се разсънят след среднощ, множеството хора изпитват неврофизиологични промени в мозъка, които засягат контрола на импулсите и обработката на информация. След среднощ, съгласно изследването, рискът от самоубийство, корист с опиати се усилва и промени в настроението се появяват сред 1 и 4 сутринта. Проучване от 2024 година показва, че признаците на тревога са най-изразени към 8 сутринта, 16 часа и един час след среднощ.

Но се отбелязва, че признаците са най-тежки във вечерните часове.

Нереалният боязън е най-честият признак, допустимо е бодърствуване или сън, съпроводен от чести събуждания. Възможни са и физиологични реакции – зной, тахикардия, гадене, напрежение и болки в мускулите на врата и раменете, световъртеж.

Човешкото тяло естествено действа с биологичен часовник (циркаден ритъм), който управлява възприятието на апетит и потребността от сън. Циркадният темп е биологичен часовник, който контролира голям брой процеси в мозъка, като по този метод координира деня и нощта и други функционалности на жизненоважни органи, изяснява психологът доктор Ребека Кокс от университета във Вашингтон и един от създателите на упоменатото проучване.

„ Колкото по-дълго сме будни, толкоз по-голяма е потребността ни от сън. Някои механизми предотвратяват съня денем, само че изчезват през нощта. Когато сме сънливи, само че към момента сме будни, когнитивните ни качества не действат толкоз добре, колкото през нощта. Едно от следствията е по-лошият надзор на страстите “, споделя Кокс.

Така специалистите изясняват по-голямата приложимост на алкохол и опиати през нощта и по-слабия надзор на нападателните форми на държание.

„ Повечето форми на нездравословно държание са по-трудни за управление късно през нощта. „ Когато сме смутени денем, можем да приказваме със фамилията и приятелите си, само че казусът е през нощта, когато нормално нямаме тази опция “, споделя Кокс.

Изследователят на тревожни разстройства доктор Джефри Строун от Програмата за проучване на колежа по медицина на Университета в Синсинати отбелязва, че през нощта няма ежедневни отговорности, които от време на време сполучливо ни отделят от нашите проблеми.

„ През нощта всичко се успокоява и е допустимо да се върне това „ вибриране “. „ Започвате да мислите какво ще стане, в случай че се случи нещо неприятно “, споделя Строун.

„ Утрото е по-мъдро от вечерта “ е известно мнение, основаващо се на концепцията, че не би трябвало да вземаме никакви решения през нощта, когато сме смутени. Когато спим задоволително, мозъкът ни работи по-добре. Изследванията значително поддържат това мнение. Тревожните хора постоянно спят неприятно, което утежнява проблемите им. От друга страна, проблемите със съня могат да бъдат и въведения към тревога. „ Добрият сън е лекарство “, удостоверява доктор Страун.

Навиците за здравословен метод на живот са основни фактори за управление на признаците на тревога. Препоръчително е да спите в малко по-хладна, тиха и тъмна стая, значимо е да ограничите приема на кофеин и постоянно да си лягате едновременно.

Превенцията е най-хубавото лекарство, споделят специалистите, тъй че е добре да отделяме 10 минути дневно (не тъкмо преди лягане), с цел да помислим какво ни мъчи, споделя Браун. Ако това оказва помощ, целесъобразно е да запишете терзанията си. Тревожните хора постоянно преувеличават проблемите. Психолозите декларират, че схващат загрижеността, само че предизвестяват, че единствено загрижеността не взема решение нито един проблем.

Конструктивен диалог с непосредствен човек или добър терапевт може да ни помогне да погледнем проблемите от всички ъгли и да предприемем стъпки за разрешаването им.

Още вести четете в: Здраве За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News